Español Русский Български

Отказ за екстрадиция от страна на Испания. Практически пример за изтичане на давност

Отказ за екстрадиция от страна на Испания. Практически пример за изтичане на давност

В предишни публикации обяснихме какво представлява процедурата при екстрадиция и разграничихме и анализирахме различните фази които я съставляват: правителствена или административна –Фаза I-, съдебна – Фаза II– и решаваща –Фаза III– .

Видяхме и пример за практически случай на отказ на екстрадиция след молба от страна на Украйна.

Продължавайки с този вид процедура, сега ще разгледаме други случаи в които Испания отказа екстрадицията на исканото лице.

Давността основание за отказ на екстрадиция ли е?

Днес ще анализираме случаите на отказ на екстрадиция поискана от държави като България, Русия и Узбекистан. Причината за отказ на екстрадиция която ще разгледаме в тази статия се основава на давностният срок.
Но какво представлява давността и защо трябва да я имаме предвид? Колко е важна при екстрадицията?
Можем да определим давността като период от време, с изтичането на който титулярът на едно право губи предоставената му от закона възможност да го осъществи чрез използване на държавна принуда, т.е. ако законът определя че правото може да бъде упражнено в определен срок, ако този срок изтече ние губим това право поради давност.

Какво означава давностният срок в производството по екстрадиция? Ако екстраполираме понятието за давност към екстрадицията, то изисква да не е изтекъл предвиденият в закона срок за наказателно преследване на престъплението или, с други думи, дадено лице да бъде наказано за извършеното престъпление.

Практическите примери които анализираме в настоящата публикация се отнасят до престъпления чиято давност е изтекла и поради тази причина Испания отхвърля молбата за екстрадиция подадена от България, Русия и Узбекистан понеже е изминало повече време отколкото е предвидено по закон, и по тази причина извършените престъпления не подлежат на наказателно преследване.

Какво трябва да се вземе предвид при отказ на екстрадиция на основание изтекла давност?

За да се направи оценка на давността като основание за отказ на молбата за екстрадиция е важно да се има предвид следното:

  • Престъплението не трябва да е изгубило давност съгласно приложимото право в молещата държава. В настоящия случай, за да бъде удовлетворена молбата за екстрадиция на България, Русия и Узбекистан, е необходимо престъплението все още да може да бъде преследвано в тези държава, т.е. исканото лице да може да бъде наказано за извършеното престъпление и да не е изтекла давността.
  • В същото време, престъплението не трябва да е изгубило давност съгласно испанското законодателство, понеже ако е изгубило давност съгласно едно от приложимите законодателства (това на молещата държава или това на Испания), молбата за екстрадиция няма да бъде удовлетворена.

В тези случаи, от ключово значение е да се знае за какво престъпление е повдигнато обвинение или се води разследване, да се знаят сроковете определени както от законодателството на държавата която изисква предаването на лицето, така и от законодателството на държавата в която се намира лицето, и да се изчислят сроковете за да се разбере дали престъплението е изгубило давност или не, като от съществено значение е да се ползват услугите на адвокат експерт по екстрадиция, който да провери от самото начало дали са изпълнени всички изисквания за екстрадиция, както и да гарантира спазването на всички права на исканото лице.

На какво основание е отказана молбата за екстрадиция на България, Русия и Узбекистан в случаите анализирани?

Както вече обяснихме, едно от изискванията за осъществяване на екстрадиция е извършените деяния да подлежат на наказателно преследване както съгласно законодателството на молещите държави (България, Русия и Узбекистан), така и съгласно законодателството на държавата в която се намира исканото лице (Испания), т.е. да не е изтекла давността и да е възможно лицето да бъде осъдено за извършените деяния в предвидения от закона срок.

В анализираните случаи обаче това не се спазваше понеже давността на деянията е изтекла и по тази причина молбата за екстрадиция беше отхвърлена.

В случая с България и Узбекистан, престъпленията са с изтекла давност съгласно испанското законодателство. В случая с Русия, давностният срок е изтекъл както според испанското, така и според руското право, като престъплението не може да бъде преследвано в нито една от страните участващи в процедурата по екстрадиция.

Оставаме решенията анализирани в тази статия на Ваше разположение.

На какво основание е отказана молбата за екстрадиция на България, Русия и Узбекистан в случаите анализирани?

За да намерите адвокат-експерт по производства за екстрадиция, който може да Ви консултира и защитава по този вид въпроси свържете се с нас.

Нашите експерти по правни консултации и процедури по екстрадиция са на Ваше разположение 24 часа в денонощието и на цялата територия на страната, освен това ще Ви обслужат на няколко езика, просто пишете на номер +34 685 12 08 67 и ще получите бърз отговор.

Ако искате да научите повече за нашите услуги в производства по екстрадиция, посетете нашия уебсайт.